Ще ви разкажа как се гмурнах в салса обществото , много много отдавна в нощния живот на София.
Както обикновено става, в сплотените "тайни" общества, някой трябва да те заведе. Та мен ме заведе добра моя приятелка от студентските години. Вече не бяхме студентки мисля. Истината е ,че не знам точно кога беше.Та казва ми тя ела с мен , ще те водя някъде. Дори не помня каза ли ми ,че ще е на салса парти. Дали съм се обяснявала "Ама аз не мога да танцувам , мрън ,мрън".
И да съм мрънкала по споменатия начин, не е било за дълго.
Та води ме тя в едно нощно заведение, влизаме и много бързо осъзнавам , че това е "салса парти" и най-голямата изненада за мен - няма никой седнал, НИКОЙ.
Всички са на дансинга и всички танцуват.
Това от една страна е добре, бързо си намирам свободно бар столче на което се посаждам. След кратко наблюдение на обстановката, установявам ,че след моментно срещане на погледа на някоя дама , тя е поканена от притежателя на погледа. Та просто казано "всеки кани всеки". И пак повтарям ,Няма ,няма човек ,който да не танцува. И никой не изглежда непохватен и НЕ можещ да танцува. Ами аз? Аз винаги съм си мечтала да правя елегантни шпагати и плавни стъпки ,но не съм била и на един урок по танци в нито един момент от краткия си живот. Значи в мислите си ,аз танцувам , танцувам плавни валсове, бърза ча-ча и дори в много нежни ситуации балет О!.
Обаче, това тялото ми никога не е действало в посока паркетните танци.
И си седя кротко на столчето .Не мърдам ,защото има шанс някой да ме покани на танц след две крачки само. Не поглеждам никой в очите, защото има още по голям шанс да бъда поканена на танц ,който не владея а като гледам и не се учи с наблюдения само.
И така танцувалната ми душа се беше успокоила и се наслаждаваше, НЕ поканена на танц, на другите профи изглеждащи хора на дансинга.
И в точно този момент се появи Той. Той беше леко мулат,Той не разбираше български, Той не приемаше "НЕ , не мога да танцувам".
След кратка борба, в която ръцете ми не бяха пуснати и НЕ-то ми не беше чуто, бях на дансинга.
И Ооооо! Аз танцувах! Наистина не беше трудно , Той беше много мил. Ритъма беше в кръвта му. Наистина има такива хора. Беше толкова уникално лесно да се движиш в заедно с него. Уникално! Ритъма да минава през тялото ти и то да се движи с елегантни движения следвайки го е едно от най прекрасните изживявания за мен.
Бях влюбена в тази обстановка! В дружелюбните хора ,които са заети с танцуване. Никой не обсъжда никой, над чашата си с уиски. Никой не подпира бара. Всички са весели , енергични и гледат с една приятна топлина в погледа.
Comments
Post a Comment